aleksis_marti (Антония Станчева)
35 20
11 mar 2017, 18:25

Когато мълчим... 

  Poesía » Verso libre
1233 3 5

Когато мълчим, ние всъщност говорим...
Говорим с очите си...
Очите изричат онова, което често премълчаваме,
а премълчаваме нещо, за да прикрием.
Прикриваме неизказаното чрез мълчанието,
мълчанието ни прави слаби.
Слаби сме не защото не говорим,
а защото няма нужда от думи понякога.

Понякога е нужно да мълчим,
понеже нищо няма за изричане.
Изричаме нещо, което ни тежи,
тежи, когато се чувстваме безсилни.
Безсилието ни е оправдано!
Защо да говорим,
ако друг ще нараним?
Нараняваме някого спонтанно,
затова по-добре да замълчим.
Когато мълчим, ние всъщност казваме повече,
очите говорят, но не и устните.
И щом устните отказват да говорят,
очите изразяват онова,
което мислено прикриваме,
без да спорим, без да викаме...
Затова говорим мислено, с очите си,
докато мълчим... ние се разбираме...
Решението на всеки спор намираме...!
Когато мълчим, ние всъщност говорим...
без да си викаме, без да спорим!
 

© Антония Станчева Todos los derechos reservados

Спорът може да породи кавга, а кавгата води до конфликти!

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви! Весело посрещане на Новата 2018 Година. Дано е по-добра от предишната!
  • Страхотно...много харесвам такива дълбоко изразени мисли, а начинът на споделянето им е невероятен! Поздравления и ще следя блога Ви с интерес!
  • Благодаря. Мълчанието може да казва много повече от говоренето понякога.
  • Много вярно. Харесах.
  • Браво,направо си е трактат за мълчанието!Да мълча ли още?
Propuestas
: ??:??