aleksis_marti (Антония Станчева) aleksis_marti (Антония Станчева)
3 35
Mar 11, 2017, 6:25 PM

Когато мълчим...

1.7K 3 5

Когато мълчим, ние всъщност говорим...
Говорим с очите си...
Очите изричат онова, което често премълчаваме,
а премълчаваме нещо, за да прикрием.
Прикриваме неизказаното чрез мълчанието,
мълчанието ни прави слаби.
Слаби сме не защото не говорим,
а защото няма нужда от думи понякога.

Понякога е нужно да мълчим,
понеже нищо няма за изричане.
Изричаме нещо, което ни тежи,
тежи, когато се чувстваме безсилни.
Безсилието ни е оправдано!
Защо да говорим,
ако друг ще нараним?
Нараняваме някого спонтанно,
затова по-добре да замълчим.
Когато мълчим, ние всъщност казваме повече,
очите говорят, но не и устните.
И щом устните отказват да говорят,
очите изразяват онова,
което мислено прикриваме,
без да спорим, без да викаме...
Затова говорим мислено, с очите си,
докато мълчим... ние се разбираме...
Решението на всеки спор намираме...!
Когато мълчим, ние всъщност говорим...
без да си викаме, без да спорим!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Станчева All rights reserved.

Спорът може да породи кавга, а кавгата води до конфликти!

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • aleksis_marti (Антония Станчева)
    aleksis_marti (Антония Станчева)
    Благодаря Ви! Весело посрещане на Новата 2018 Година. Дано е по-добра от предишната!
  • written-springs (А.Д.)
    written-springs (А.Д.)
    Страхотно...много харесвам такива дълбоко изразени мисли, а начинът на споделянето им е невероятен! Поздравления и ще следя блога Ви с интерес!
  • aleksis_marti (Антония Станчева)
    aleksis_marti (Антония Станчева)
    Благодаря. Мълчанието може да казва много повече от говоренето понякога.
  • Emma_Heart (Ема Харт)
    Emma_Heart (Ема Харт)
    Много вярно. Харесах.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Браво,направо си е трактат за мълчанието!Да мълча ли още?

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0