27 ene 2011, 23:28

Когато настъпи…

  Poesía » Otra
626 0 3


Когато настъпи денят неизбежен,

Ветре, вземи ме във скута си нежен!

Като прелетна птица  ти понеси ме,

на скалистия морски бряг остави ме!

 

Ще ме посрещнат вълни посребрени,

ще ме целунат водите солени,

Бризът ласкаво ще ме прегърне,

душата ми в чайка ще се превърне.

 

Знам, че тогава ще бъда щастлива,

обгърнала с поглед морето пенливо.

Преродена в птица аз ще живея

и песни красиви отново ще пея.

***********************

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мили момичета, всяка от нас носи в душата си по една неспокойна пойна птица. И както птицата пее, затворила очи и вслушана само в това, което й диктува сърцето й, така и ние с вас изливаме най-съкровените си чув-
    ства и мисли върху белият лист когато сме в плен на щастието, или тъгата.
  • Ти и сега си птица - вълшебница!
  • хареса ми

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...