27.01.2011 г., 23:28 ч.

Когато настъпи… 

  Поезия » Друга
422 0 3


Когато настъпи денят неизбежен,

Ветре, вземи ме във скута си нежен!

Като прелетна птица  ти понеси ме,

на скалистия морски бряг остави ме!

 

Ще ме посрещнат вълни посребрени,

ще ме целунат водите солени,

Бризът ласкаво ще ме прегърне,

душата ми в чайка ще се превърне.

 

Знам, че тогава ще бъда щастлива,

обгърнала с поглед морето пенливо.

Преродена в птица аз ще живея

и песни красиви отново ще пея.

***********************

 

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мили момичета, всяка от нас носи в душата си по една неспокойна пойна птица. И както птицата пее, затворила очи и вслушана само в това, което й диктува сърцето й, така и ние с вас изливаме най-съкровените си чув-
    ства и мисли върху белият лист когато сме в плен на щастието, или тъгата.
  • Ти и сега си птица - вълшебница!
  • хареса ми
Предложения
: ??:??