27.01.2011 г., 23:28

Когато настъпи…

623 0 3


Когато настъпи денят неизбежен,

Ветре, вземи ме във скута си нежен!

Като прелетна птица  ти понеси ме,

на скалистия морски бряг остави ме!

 

Ще ме посрещнат вълни посребрени,

ще ме целунат водите солени,

Бризът ласкаво ще ме прегърне,

душата ми в чайка ще се превърне.

 

Знам, че тогава ще бъда щастлива,

обгърнала с поглед морето пенливо.

Преродена в птица аз ще живея

и песни красиви отново ще пея.

***********************

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили момичета, всяка от нас носи в душата си по една неспокойна пойна птица. И както птицата пее, затворила очи и вслушана само в това, което й диктува сърцето й, така и ние с вас изливаме най-съкровените си чув-
    ства и мисли върху белият лист когато сме в плен на щастието, или тъгата.
  • Ти и сега си птица - вълшебница!
  • хареса ми

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...