Когато в мрак си ти облян
сред хиляди звезди, за теб далечни.
Търсейки ти своя блян,
се луташ в тъмнината безконечна.
Когато мракът те обгърне
в обятията си студени,
няма кой при теб да се завърне...
Дори звездите вече са студени.
Когато в мрак си, веч не търсиш,
нищо, нищо не намираш...
Дори звездите ти не търсиш,
дори звездите не намираш...
Тогава, когато е най-тъмно,
виждаш, как то е дошло...
Тогава, когато е най-мрачно...
Виждаш слънцето, изгряло.
Когато мракът те прегърне,
когато му се отдадеш и спреш да търсиш...
и да виждаш светлините на звездите.
Тогава то за тебе идва да те зърне.
Тогава то теб идва да прегърне.
Твойто слънце, тебе чака,
когато спрял си да го търсиш
сред звездите и сред мрака.
Когато най-малко го очакваш,
то те изненадва... Знае в кой момент
да дойде, знае тайно, че го чакаш.
Тогава идва, вашият момент... Момент...
Моментът, който толкова дълъг беше, моментът...
... за вечността... за теб и твойто слънце, що те чака :)
На Jo с любов :)
© Кети Станкова Todos los derechos reservados