Когато нещо си отива,
сърцето сякаш спира,
заседнал си във времето,
непоносимо е за душата бремето,
сълзите една след друга се стичат,
спомените в мислите безспирно тичат...
Да го спреш ли или не? -
отвътре тоз въпрос зове,
можеш ли гордостта да пренебрегнеш,
мъката, за да избегнеш,
или ще се правиш на твърда до последно, може би,
оставяйки сърцето да кърви...