Когато нещо си отива...
Когато нещо си отива,
сърцето сякаш спира,
заседнал си във времето,
непоносимо е за душата бремето,
сълзите една след друга се стичат,
спомените в мислите безспирно тичат...
Да го спреш ли или не? -
отвътре тоз въпрос зове,
можеш ли гордостта да пренебрегнеш,
мъката, за да избегнеш,
или ще се правиш на твърда до последно, може би,
оставяйки сърцето да кърви...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Чикова Todos los derechos reservados