Когато нещо си отива...
Когато нещо си отива,
сърцето сякаш спира,
заседнал си във времето,
непоносимо е за душата бремето,
сълзите една след друга се стичат,
спомените в мислите безспирно тичат...
Да го спреш ли или не? -
отвътре тоз въпрос зове,
можеш ли гордостта да пренебрегнеш,
мъката, за да избегнеш,
или ще се правиш на твърда до последно, може би,
оставяйки сърцето да кърви...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Чикова Все права защищены