Dec 27, 2007, 8:15 AM

Когато нещо си отива...

  Poetry » Other
932 0 0

Когато нещо си отива,

сърцето сякаш спира,

заседнал си във времето, 

непоносимо е за душата бремето,

сълзите една след друга се стичат,

спомените в мислите безспирно тичат...

Да го спреш ли или не? -

отвътре тоз въпрос зове,

можеш ли гордостта да пренебрегнеш,

мъката, за да избегнеш,

или ще се правиш на твърда до последно, може би,

оставяйки сърцето да кърви...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Чикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...