Когато никовете оживяват...
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове,
които с времето започнах да обичам.
Които с времето разбират мойте мисли.
Споделят радостта ми мълчаливо.
И се усмихват с виртуалните усмивки.
И ме разсмиват, ако ми е сиво...
Понякога се случва и това -
в предзалезните слънчеви отблясъци
докоснеш просто нечия ръка
и до сърцето си притискаш радост.
С емоциите ставаш по-богат
на ценности, които не продават
сергиите на този пъстър свят...
Когато никовете оживяват...
14.06.2008г
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
Стана ми много хубаво след като го прочетох!