17.06.2008 г., 21:49

Когато никовете оживяват

857 0 27
 

Когато никовете оживяват...

 

                        на четири момичета от Пловдив с любов

 

 

Проблясъци от мисли в стихове

като комети кръгозора ми пресичат.

И аплодирам непознати никове,

които с времето започнах да обичам.

 

Които с времето разбират мойте мисли.

Споделят радостта ми мълчаливо.

И се усмихват с виртуалните усмивки.

И ме разсмиват, ако ми е сиво...

 

Понякога се случва и това -

в предзалезните слънчеви отблясъци

докоснеш просто нечия ръка

и до сърцето си притискаш радост.

 

С емоциите ставаш по-богат

на ценности, които не продават

сергиите на този пъстър свят...

Когато никовете оживяват...

14.06.2008г

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво Доче!
    Стана ми много хубаво след като го прочетох!
  • Ти си си някакво чудо, така или иначе! НЕВЕРОЯТНА СИ ДОЧЕ!
    Един истински оживял.... ник!!!

    ...Когато никовте оживяват,
    и започнат своя "танц" в нощта
    и мечтите си започнат да раздават
    превръща се във слънчице свещта...
  • Благодаря ви!На музите също!
  • Понякога се случва и това -
    в предзалезните слънчеви отблясъци
    докоснеш просто нечия ръка
    и до сърцето си притискаш радост....

    Как хубаво си го казала, Доче! Както винаги! Бъдете живи и здрави, всички прекрасни хора в сайта! И вълшебниците от Пловдив
  • Прекрасно Доче!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...