1 abr 2009, 22:52

Когато някой ден...

  Poesía
855 0 2

 

 

Когато някой ден от този свят си замина,

не плачи, не тъжи,

недей да проливаш сълзи,

в по-добър свят аз ще премина.

 

 

Тялото в прах се превръща.

Над гроба изсъхнали цветя,

ала жива е тя

и вечно теб ще прегръща.

 

 

В твоите сънища бавно пристъпва.

Тихо нашепва най-нежни слова

и топло целува глава,

обгръщайки с топлина.

 

 

Видиш ли птица в просторните небеса,

раздираща безкрайната синева.

Знай, това е тя - свободна, необуздана,

самотна душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дияна Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...