30 may 2007, 8:19

Когато някой ден закъснея

  Poesía
657 0 5
 

Когато някой ден закъснея

И по гладкото движение в полето

Поникнат чакащи да ги полеят

Цветята за теб

Ще има ли кой да ти се обади

И да ги обере


Като стъклена чаша се чувствам

Падаща с викове

За нова наздравица


Знаеш ли как се рисува

Залез през юни


Когато някой ден не се появя

Защото на пътя някой

Е блъснал и размазал

Приятелството ни

Ще има ли залези

Изобщо


26.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...