Когато някой ден закъснея
И по гладкото движение в полето
Поникнат чакащи да ги полеят
Цветята за теб
Ще има ли кой да ти се обади
И да ги обере
Като стъклена чаша се чувствам
Падаща с викове
За нова наздравица
Знаеш ли как се рисува
Залез през юни
Когато някой ден не се появя
Защото на пътя някой
Е блъснал и размазал
Приятелството ни
Ще има ли залези
Изобщо
26.05.2007
© Десислав Илиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
