Когато обичта се калява...

23 feb 2010, 20:56

Poesía » Otra

739 0 3

Не спирам, дори и да остане само спомен

от мен забравен, но не болезнено прежален,

не спирам - ще си остане къс от теб във мен.

Не искам обич аз като кафез метален.

Но искам всеки спомен на кафето утринно

да срещам винаги със тръпката на твойте устни.

И моля се - дано не ме забравиш ти, дано!

Че знам - боли, щом обичта сърцето ни не пусне.

И вече полунощ преваля, но с дрямката позната

сънят не идва да ме срещне пак с луната.

Безсънен съм, но споменно настроен,

обичащ те, тъгуващ, но и някак си спокоен.

ЕТ МАЧИБО 2010

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.