23 февр. 2010 г., 20:56

Когато обичта се калява...

1K 0 3

 

 

Когато обичта се калява...

 

Не спирам, дори и да остане само спомен

от  мен забравен, но не болезнено прежален,

не спирам - ще си остане къс от  теб във мен.

Не искам  обич аз като кафез метален.

 

Но искам всеки спомен на кафето утринно

да  срещам винаги със тръпката на твойте устни.

И моля се - дано не ме забравиш  ти, дано!

Че знам - боли, щом обичта сърцето ни не пусне.

 

И вече полунощ преваля, но с дрямката позната

сънят не идва да ме  срещне пак с луната.

Безсънен съм, но споменно  настроен,

обичащ  те, тъгуващ, но и някак си спокоен.

 

 

 

 

ЕТ МАЧИБО 2010

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...