Когато обичта се калява...
Когато обичта се калява...
Не спирам, дори и да остане само спомен
от мен забравен, но не болезнено прежален,
не спирам - ще си остане къс от теб във мен.
Не искам обич аз като кафез метален.
Но искам всеки спомен на кафето утринно
да срещам винаги със тръпката на твойте устни.
И моля се - дано не ме забравиш ти, дано!
Че знам - боли, щом обичта сърцето ни не пусне.
И вече полунощ преваля, но с дрямката позната
сънят не идва да ме срещне пак с луната.
Безсънен съм, но споменно настроен,
обичащ те, тъгуващ, но и някак си спокоен.
ЕТ МАЧИБО 2010
© ЕТ МАЧИБО ЕДИНАКА All rights reserved.
