22 jul 2012, 17:36

Когато огън запламти

  Poesía » Otra
569 0 2

Когато огън запламти

 

Когато огън запламти в небето

и звездите започнат своя кръшен танц,

дочувам молитвено сърцето

как иска да съм с него в този час.

 

Усмихната, всяка вечер се зареждам

с красивия и далечен небосвод,

а на земята тук закичена

стоя бяла като цвят.

 

Взирам се в небесата, за да видя

как звездите ми показват своя път,

а луната тежка, но красива,

тромава върви напред.

 

И как ли всички се събират

на този огромен и безкраен Всемир,

или като чувства се пресичат,

забързани от своя път?

 

Колко въпроси-загадки

вълнуват сърцето ми пак,

но зная, че съм малка прашинка

на земята тук без тях?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се,че Ви хареса.Тази седмица ще сменя темата,дано Ви хареса.Желая Ви успех!
  • Хареса ми. Много е звездно! И огнено! И... Абе, въобще ми хареса!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...