22 июл. 2012 г., 17:36

Когато огън запламти

574 0 2

Когато огън запламти

 

Когато огън запламти в небето

и звездите започнат своя кръшен танц,

дочувам молитвено сърцето

как иска да съм с него в този час.

 

Усмихната, всяка вечер се зареждам

с красивия и далечен небосвод,

а на земята тук закичена

стоя бяла като цвят.

 

Взирам се в небесата, за да видя

как звездите ми показват своя път,

а луната тежка, но красива,

тромава върви напред.

 

И как ли всички се събират

на този огромен и безкраен Всемир,

или като чувства се пресичат,

забързани от своя път?

 

Колко въпроси-загадки

вълнуват сърцето ми пак,

но зная, че съм малка прашинка

на земята тук без тях?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се,че Ви хареса.Тази седмица ще сменя темата,дано Ви хареса.Желая Ви успех!
  • Хареса ми. Много е звездно! И огнено! И... Абе, въобще ми хареса!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...