Когато огън запламти
Когато огън запламти в небето
и звездите започнат своя кръшен танц,
дочувам молитвено сърцето
как иска да съм с него в този час.
Усмихната, всяка вечер се зареждам
с красивия и далечен небосвод,
а на земята тук закичена
стоя бяла като цвят.
Взирам се в небесата, за да видя
как звездите ми показват своя път,
а луната тежка, но красива,
тромава върви напред.
И как ли всички се събират
на този огромен и безкраен Всемир,
или като чувства се пресичат,
забързани от своя път?
Колко въпроси-загадки
вълнуват сърцето ми пак,
но зная, че съм малка прашинка
на земята тук без тях?
© Мария Все права защищены