pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16807
11 may 2020, 20:53  

Когато самота те дави... 

  Poesía » Filosófica
1235 14 30

Самотата е цвете, проплакало в райска градина.

Тя е тъмен, откъртил мълчания, вътрешен вик.

Тя е болка, която си мислиш, че може да мине,

но в калта отчаяние дави наивния миг.

 

И в прозрачните ириси вече върлува горчилка.

Ироничната броня спасява ли мъртъв войник?

Умори се на времето смешната детска броилка

и изострени капки превръщат дъха си във щик.

 

Зазвучи ли на сън, ще се спъне в беззвучие песен.

Ще е с вкус на тамян и сълза. И на заупокой.

Самотата е с твой отпечатък, в безкрая възнесен,

и погребва за стотен път всяка надеждица той.

 

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ирочка! ( Така е казвал Пеньо Пенев на своята любима!) Не искам поантата на това стихотворение да е нещо изживяно от теб и да те идентифицира с лирическата. Ти контактуваш с толкова много хора тук в сайта, че за мен е невъзможно такава самота да бъде мултиплицирана като възможна в твоя случай. И се радвам, че е така!
    Знаеш, че съм с теб, нали, Иржи?🌹🌻🌹
  • Толкова ли съм пропуснала?. "Почивката" ми е била дълга, затова, Мария...Да не дава Господ никому такова чувство за самота! И противно на ония, които смятат, че самотата е необходимост, в началото ти си дала точната дефиниция, а моя стремеж е "никога сам, да не се допуска", защото имам съученичка, която лудна от нея- живя в хотел, смени си апартамента, защото все я преследваше някой, и разни други неща...Действаш отрезвяващо!
  • Толкова много ме зарадваха тези три безмълвни точици след прекрасно..! ❤️
    Благодаря ти, миличка!
  • Прекрасно е... Като всичко твое...
  • Твоята прегръдка ми липсваше много, да знаеш... Освен това искам да ти кажа, че и за мен стиховете ти са истинско емоционално удоволствие и душата ми изпитваше глад за поезия от твоя творчески извор! Ела да те прегърна силно, момичето ми! ❤️ Толкова ти се радвам!🍀🌼🍀
  • Перото ти наистина е райска градина... Много, много красива при това... Прегръщам си те силно!
  • Благодаря ти! Стоплящи думи, казани от човек, който наистина познава самотата! Хубава вечер, Гоше!
  • Колко добре я познавам, как ми е късала сърцето... Само като помисля и боли...
    Почувствах всеки ред тук!
    Поздравявам те.
  • Радва ме твоето браво, с голяма тежест е за мен, Рени! Благодаря ти! ❤️
  • Браво, миличка!
  • Благодаря ти! Хубав ден, Гавраил!🍀
  • Харесах.
  • Дано никога не те налети такава самота, Ангелче! Прегръщам доброто ти сърце с благодарност! ❤️ (А)
  • Хубаво е, че не подминаваш мое стихотворение! Благодаря ти, Генек!
  • Хубаво.
  • Пепи, благодаря ти за дълбочината в този есеистичен коментар! Усмихнат ден за душата ти желая!🌼
  • Самотата и любовта са двете страни на една монета: може да те възкачат до небесата или да те сравнят със земята. Ако си намериш нещо, което да ти носи удоволствие и лично удовлетворение, може да я превърнеш в "личен живот", всичко зависи от теб - дали ще ѝ се отдадеш или ще се възползваш от нея.
  • Много съм благодарна за коментарите ви, Валя и Майсторе!
    Накарахте ме да се замисля и сигурно ще кача нова редакция на стихотворението. Признавам си, че го пуснах още съвсем топло в белия свят - нещо, което съм правила и друг път, подвластна на родилната емоция! ❤️ ❤️
  • Защо градината е чужда, не "твойта"?
    ,,Самотата е с твой отпечатък...,,
  • Като цвете, покълнало нейде из чужди градини,
    самотата е тъмен, откъртил мълчания вик.
  • Деа, усмихни се! Животът ни поднася всичко, но нека за теб подбере цветовете на радостта и щастието!
  • Тъжно е, много тъжно!
  • Надявам се да съм по-силна от лирическата и никога да не стигам мъртвешкото дъно на нейната самота. Приеми го като умение авторът да влезе в чужда кожа, Цветенце! Прегръщам те! 😘
  • “Самотата е цвете, проплакало в чужда градина...”!
    Така е Мари, тя може да бъде красива и невинна, както и болезнена и всепоглъщаща.
    Тя е част от нас и ние сме белязани да я носим.
    Тъжен финал! Надявам се никога да не ти отнеме надеждата! Поздравявам те❤️!
  • Наденце мила, аз не се отъждествявам с лирическата. Не се натъжавай толкова! Просто смених боичките, с които рисувам. ❤️
    Дени, много ти благодаря, мила! ❤️
  • О, Мария.
    Чудесно е!
  • Хубаво и тъжно, толкова тъжно...
  • Самотата има толкова лица и измерения, колкото любовта.
    Ще потърся да прочета твоето стихотворение, Валя. Благодаря ти!🌼
    Пепи, зарадва ме с коментара си!
    Хубава вечер ти желая!🌼
  • Хаос от изгубени в безкрая души,
    прозрачни ириси, невиждащи очи,
    търсиш се, влюбваш се... Чезнеш...
    Светът не е свят, светът е бездна...

    Мария, прекрасен е стихът ти, поздравления!
  • Сетих се за моето По ръба на мига
    "Самотата е мъдрост, която не съм пожелала..."
Propuestas
: ??:??