Когато паднат маските

4 jul 2023, 11:44

Poesía » Filosófica

263 3 2

Понякога сърцето ми се свива

от болката на мрачната ми мисъл,

че щастието с мене се размина

и видиш ли, така ми е написано...

А иначе се взирам денонощно

в невидими за повечето хора,

неща от хаотичния разкош

на гледащи към мене, кръгозори...

Душите им досущ, като планети

витаят във космически безкрай

и ярко във зениците ми свети

надеждата, че всъщност има рай...

Понякога, когато съм спокоен,

(един почти митологичен факт)

събличам суетата от героя си,

с въздишка във житейския антракт.

И маските за всички настроения

се стичат от разплакан макиаж.

Зрителите искат представления,

повярвали в нестихващи миражи...

Понякога лъжата става истина

и въпреки сърдечния ми спазъм,

си казвам, че тъгата е измислена,

за да не мога истински да мразя...

©тихопат.

Данаил Антонов

02.07.2023

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.