2 nov 2020, 10:18  

Когато по мене рисуваш с червило

874 3 11

Obra no adecuada para menores de 18 años

Червилото ти е оставило следи,

които водят до онази среща, 

където ти, където ти, където ти, 

със устните, от огън по-горещи,

разпалваше и палиш в мене страсти, 

които са със нищо несравними!

Следи от твоето червило, вулканично място, 

и се взривяват в бяло всички рими... 

 

От устните ти вече е изтрито, 

защото е по мене разпиляно... 

Но пак блестят те - всичко е изпито -

А как поезията говори само

от кожата ти кадифено мека, 

а аз следите гледам и я слушам

изгубил се в оргазмена пътека,

макар гласа й даже да не чувам... 

 

А ти отново към червилото посягаш

готова там... отново да се върнеш... 

В началото щом устните поставяш

аз знам, с магията си пак... ще ме погълнеш...

 

28.10.2020.

 

Георги Каменов 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 😊😋😊
  • 😊
  • Не виждам такава, Иринче, затова ще ти се извиня. И двамата сме прави в думите си, просто различни гледни точки, а това е нормално.
    Пращам ти усмивка и дано я приемеш. От сърце е 😊
  • Оф, споменаването нямаше връзка с творбата, имаше с разговора ви и беше отметка. Не споделям мнението ти, че за поета или добро или нищо. А моята идея беше, че анонимните единици ПАК са мнение, някакво. Ако са за творбата. Хубаво е да си каже човек какво не му харесва, но се възприема като заяждане и недоброномамереност, та някои просто слагат единици и подминават , избягвайки скандал. Затова те споменах. Защото не един път си подчертавал, че видите ли поетите са раними души и дайте да ги щадим. После, пък, що били анонимни. Сега разбра ли ме? Това е много изморително. Недей да виждаш конспирация навсякъде.
  • Благодаря , Скитница 🌹

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....