Nov 2, 2020, 10:18 AM  

Когато по мене рисуваш с червило

  Poetry » Erotic
879 3 11

The work is not suitable for people under 18 years of age.

Червилото ти е оставило следи,

които водят до онази среща, 

където ти, където ти, където ти, 

със устните, от огън по-горещи,

разпалваше и палиш в мене страсти, 

които са със нищо несравними!

Следи от твоето червило, вулканично място, 

и се взривяват в бяло всички рими... 

 

От устните ти вече е изтрито, 

защото е по мене разпиляно... 

Но пак блестят те - всичко е изпито -

А как поезията говори само

от кожата ти кадифено мека, 

а аз следите гледам и я слушам

изгубил се в оргазмена пътека,

макар гласа й даже да не чувам... 

 

А ти отново към червилото посягаш

готова там... отново да се върнеш... 

В началото щом устните поставяш

аз знам, с магията си пак... ще ме погълнеш...

 

28.10.2020.

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • 😊😋😊
  • 😊
  • Не виждам такава, Иринче, затова ще ти се извиня. И двамата сме прави в думите си, просто различни гледни точки, а това е нормално.
    Пращам ти усмивка и дано я приемеш. От сърце е 😊
  • Оф, споменаването нямаше връзка с творбата, имаше с разговора ви и беше отметка. Не споделям мнението ти, че за поета или добро или нищо. А моята идея беше, че анонимните единици ПАК са мнение, някакво. Ако са за творбата. Хубаво е да си каже човек какво не му харесва, но се възприема като заяждане и недоброномамереност, та някои просто слагат единици и подминават , избягвайки скандал. Затова те споменах. Защото не един път си подчертавал, че видите ли поетите са раними души и дайте да ги щадим. После, пък, що били анонимни. Сега разбра ли ме? Това е много изморително. Недей да виждаш конспирация навсякъде.
  • Благодаря , Скитница 🌹

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...