Когато приказките се повтарят...
Сигурно е вълшебство,
да се се повтарят
и ме връщат пак в Детството –
всички приказки стари!...
... Може би не е просто
в този „поход“ обратен
да намеря и „остров“
от Съдбата изпратен!...
Всички приказки стари
с атмосфера магична –
ме отново „товарят“ –
със емоции лично,
щом забравени чувства
пак ме грабват случайно
във велико изкуство:
да живееш безкрайно
в приказното вълшебство
на Отминало Време
все с надежда (естествено!)
да дадеш или вземеш...
Приказките такива –
днес обаче самотни –
пак в душите се впиват
и се вместват в Живота...
... Но понеже измина
страшно много от Времето
в тия дълги години
като срок отредени –
то съвсем не забавно
е вълшебството вече...
... А и толкоз отдавна:
де́тството е далече!...
От вълшебсво лишени
и от детска наивност –
просто обикновено
днес са: в Друга сетивност...
В нея да се повтори
пак магията чудна
на ония истории –
вече много е трудно!...
... Омота ни Съдбата
във объркана мрежа:
– вероятно цената
плащаме за растежа!...
01.11.2019.
© Коста Качев Todos los derechos reservados
Поздравявам те.