4 jun 2009, 20:27

Когато Приятелството...

  Poesía » Civil
1.1K 0 0

Когато Приятелството
прелива от чашите
и Щатите вече са
мнимо препятствие,
а знанието за деня
не носи тъга,
а носи изящна
и пъстра дъга,
тогава се взираш
в покоя и чуваш
как лятото тръпне
за есенна шума,
как виното стене
във чудни гроздове
преди да се влее
във слово отново,
как боси крачета
по пясъка тичат
и всичко е просто -
“Обичаш - обичат...”,
как времето грее
и пее с безстрашие,
когато Приятелството
извира край чашите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недялко Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...