4 jun 2009, 20:27

Когато Приятелството...

  Poesía » Civil
1.1K 0 0

Когато Приятелството
прелива от чашите
и Щатите вече са
мнимо препятствие,
а знанието за деня
не носи тъга,
а носи изящна
и пъстра дъга,
тогава се взираш
в покоя и чуваш
как лятото тръпне
за есенна шума,
как виното стене
във чудни гроздове
преди да се влее
във слово отново,
как боси крачета
по пясъка тичат
и всичко е просто -
“Обичаш - обичат...”,
как времето грее
и пее с безстрашие,
когато Приятелството
извира край чашите...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недялко Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...