16 oct 2008, 22:17

Когато разбереш...

  Poesía
915 0 18

Когато разбереш,че си излъган

и тази твърда топка

всъщност е сърцето ти

и пътят,който е пред теб

/познат и непознат/

свършва-

не съжалявай.

Търси си спомените.

Помниш ли къде са?

Спомни:

Реката в есенните листи.

Вятърът,когато път ти даде,

щом тръгна устремена

срещу него...

И сняг-съюзник

в мартенското утро,

разбуди ти душата.

И нежността-

новооткрита болка,

като водата-

истинска и жива,

блика...

И ако можеш

ябълка със черни клони

разцъфнала да видиш

-спасена си...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...