Когато разбереш...
Когато разбереш,че си излъган
и тази твърда топка
всъщност е сърцето ти
и пътят,който е пред теб
/познат и непознат/
свършва-
не съжалявай.
Търси си спомените.
Помниш ли къде са?
Спомни:
Реката в есенните листи.
Вятърът,когато път ти даде,
щом тръгна устремена
срещу него...
И сняг-съюзник
в мартенското утро,
разбуди ти душата.
И нежността-
новооткрита болка,
като водата-
истинска и жива,
блика...
И ако можеш
ябълка със черни клони
разцъфнала да видиш
-спасена си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
