враната (Маргарита Василева) враната (Маргарита Василева)
5 156
Oct 16, 2008, 10:17 PM

Когато разбереш...

  Poetry
912 0 18

Когато разбереш,че си излъган

и тази твърда топка

всъщност е сърцето ти

и пътят,който е пред теб

/познат и непознат/

свършва-

не съжалявай.

Търси си спомените.

Помниш ли къде са?

Спомни:

Реката в есенните листи.

Вятърът,когато път ти даде,

щом тръгна устремена

срещу него...

И сняг-съюзник

в мартенското утро,

разбуди ти душата.

И нежността-

новооткрита болка,

като водата-

истинска и жива,

блика...

И ако можеш

ябълка със черни клони

разцъфнала да видиш

-спасена си...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0