contessa (Светла Асенова)
226 7143
14 nov 2012, 19:30

Когато ревнуваш 

  Poesía » De amor
574 0 9

Когато ревнуваш

 

 

Когато Вятърът по устните ми преминава,

в прегръдката си взел ме с нежна власт

и дръзко - като някой, който ме познава,

събужда с ласките си в мен неясна страст.

 

 

И разпилял косите ми с немирни пръсти,

изсипе той по раменете ми целувки в грях,

и успял и последната ми тайна да прелисти,

по мен премине и си тръгне пак - през смях.

 

 

Тогава ревността ти като Мрак ще падне

и ще покрие всичко светло под това Небе.

Мъката ти страшна черна Хала ще възседне

и с мълнии и гняв света ще раздели на две.

 

 

И ах... дано не съм до теб... да те погледна,

че в Ада на вината ми Вселената ще изгори.

И ще остане само една надеждица последна,

че нашата любов в по-силна ще се прероди.

 

© Светла Асенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??