Когато ревнуваш
Когато ревнуваш
Когато Вятърът по устните ми преминава,
в прегръдката си взел ме с нежна власт
и дръзко - като някой, който ме познава,
събужда с ласките си в мен неясна страст.
И разпилял косите ми с немирни пръсти,
изсипе той по раменете ми целувки в грях,
и успял и последната ми тайна да прелисти,
по мен премине и си тръгне пак - през смях.
Тогава ревността ти като Мрак ще падне
и ще покрие всичко светло под това Небе.
Мъката ти страшна черна Хала ще възседне
и с мълнии и гняв света ще раздели на две.
И ах... дано не съм до теб... да те погледна,
че в Ада на вината ми Вселената ще изгори.
И ще остане само една надеждица последна,
че нашата любов в по-силна ще се прероди.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
