18 sept 2009, 8:03

Когато са измъчвали сестрите

717 0 8

Когато са измъчвали сестрите –
Надежда, Вяра и Любов -
коя ли първа е загинала от трите?

Загинала е първа Любовта!

Като най-крехка,
като най-ранима,
понякога загива любовта
дори преди да се е породила!

И Вярата –
тъй близка с глупостта,
едва ли дълго ще е издържала.
Дължи се на заблудите ни тя,
и затова ѝ казват “сляпа вяра”!

Надеждата
последна е умряла.
Смъртта на своите сестри видяла,
тя – вярвам - още дълго е живяла
с надежда някой да ги възкреси!

София, Мъдростта,
не е умряла -
успяла е да се запази цяла.

Но тя със мъдростта си ме вбесява!

С това за:
“Преклонената главичка...”!
С това:
“Срещу ръжена не се рита!”
И с:
“Който държи ножа, реже питата!”

Тя все на
неутрална се преструва!
От правдата не се интересува!
И затова, без Вяра и Любов,
и без Надежда – пак си съществува.

Но тя такава пукнат грош не струва!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Благодаря ви че прочетохте и за отзивите - Борко, Мелани,Жарава, Таня и Петинка! И на тебе ВесиП - много си права в коментара си; от една страна надеждата крепи света, от друга - залъгва ни да търпим и очакваме - в това отношение тя е почти проклятие.
    И на тебе благодаря за поздрава с това стихотворение, Исева. Много е хубаво- много е мелодично, и с много хубави рими,и оригинално. Макар че повече би му подхождало да е под стихотворението "В страната на боклуците"!
  • Поздравления, Ангар!
  • Мъдреците са били Безлюбовни...! Тя - Любовта не търпи оправдания...!
  • Много ми хареса,много мъдър стих.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...