18.09.2009 г., 8:03

Когато са измъчвали сестрите

715 0 8

Когато са измъчвали сестрите –
Надежда, Вяра и Любов -
коя ли първа е загинала от трите?

Загинала е първа Любовта!

Като най-крехка,
като най-ранима,
понякога загива любовта
дори преди да се е породила!

И Вярата –
тъй близка с глупостта,
едва ли дълго ще е издържала.
Дължи се на заблудите ни тя,
и затова ѝ казват “сляпа вяра”!

Надеждата
последна е умряла.
Смъртта на своите сестри видяла,
тя – вярвам - още дълго е живяла
с надежда някой да ги възкреси!

София, Мъдростта,
не е умряла -
успяла е да се запази цяла.

Но тя със мъдростта си ме вбесява!

С това за:
“Преклонената главичка...”!
С това:
“Срещу ръжена не се рита!”
И с:
“Който държи ножа, реже питата!”

Тя все на
неутрална се преструва!
От правдата не се интересува!
И затова, без Вяра и Любов,
и без Надежда – пак си съществува.

Но тя такава пукнат грош не струва!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Благодаря ви че прочетохте и за отзивите - Борко, Мелани,Жарава, Таня и Петинка! И на тебе ВесиП - много си права в коментара си; от една страна надеждата крепи света, от друга - залъгва ни да търпим и очакваме - в това отношение тя е почти проклятие.
    И на тебе благодаря за поздрава с това стихотворение, Исева. Много е хубаво- много е мелодично, и с много хубави рими,и оригинално. Макар че повече би му подхождало да е под стихотворението "В страната на боклуците"!
  • Поздравления, Ангар!
  • Мъдреците са били Безлюбовни...! Тя - Любовта не търпи оправдания...!
  • Много ми хареса,много мъдър стих.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...