Когато се изгубиш
Когато се изгубиш сред хиляди листа,
понесли към земята спомен за живота,
с въздишката си, отприщена, душата
в улея небесен трепетно ще проехти
и щом се съживят отново сетивата,
ще усетиш полъха на времето, как
те издига над обезумелия от ужас свят,
ще ти се иска мен отново да ме имаш,
там, зад орбитата на космическия прах,
където всяко име пише историята си.
Ще усетиш допира на светлинките,
които край нас се движат хаотично,
и как от обичта ни очите премигват,
покорили на вселената закона етичен,
да останем вечно влюбени и обичани.
Всички сезони на земята съществуват,
през тях се промушваме, като през игли,
в телата си съхранили белег от предишен,
сезон на лудост, раздели и отричане,
но сърцето едно е и знае как да обича,
дори когато се превърнем в прах,
дори когато затворим завинаги очите,
паметта ни отлита на космически бряг,
където се срещаме, преди да се обичаме,
преди да сключим земния си брак…
Животът ни е кодиран в сърдечния ритъм,
в унисон със вселената ритмично трепти,
катаклизъм настъпва, щом спрем да обичаме,
щом спрем красотата да видим с очи!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
