12 feb 2019, 18:42

***Когато се срутят... 

  Poesía
327 0 2

Когато се срурят
въздушните ми кули
и неизбежно ме затиснат, 
ще ме погълне 
черна дупка. 
Ще пропадна 
в средата на нищото. 
Летаргична кома. 
Не чакайте 
да се завърна същата. 
Изключете ми 
командното дишане 
и ме довършете
със свръхдоза
окситоцин.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съгласна съм с Роси. А когато се срутят просто от руините ще си издигнем нови. И така колкото пъти трябва. Поздравления и от мен!
  • Безпощадна към себе си, но същевременно за какво да дишаме, когато без любов и мечти единствено ще ни остане алтернативата да съществуваме!?! Приветствам те, Меги!
Propuestas
: ??:??