Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем
към блянове, заседнали в претенции
на хора, дето много им се чувства,
но само ако може по инерция...
А нас със тебе как ще ни наричат?
Не сме калъп на образ събирателен.
След толкоз нелюбов да се обичаме,
на лудите сме първо нарицателно.
Съдбата що да стори със лъжците,
невярващите, вечно заблудените?
Броим ги за контузените птици,
които ще лекува само времето...
Тогава кой остава да успее
Вселената да движи с антилогика?
Статуквото клишета да не вее,
на учили житейска педагогика.
Дано да не забрави този свят,
че още съществуват обичливите,
и ако злите духове заспят,
по-рано ще се будят и щастливите...
©тихопат.
Данаил Антонов
31.03.2024
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados