2.04.2024 г., 11:50

Когато се събудят щастливите

383 1 0

Невярващите нямат страх от Бога, 

и никога дори не молят прошка. 

Лъжците поначало – късоноги, 

се реят като в полет на кокошки... 

Заблудата е следствие на устрем

към блянове, заседнали в претенции

на хора, дето много им се чувства, 

но само ако може по инерция... 

А нас със тебе как ще ни наричат? 

Не сме калъп на образ събирателен. 

След толкоз нелюбов да се обичаме, 

на лудите сме първо нарицателно. 

Съдбата що да стори със лъжците, 

невярващите, вечно заблудените? 

Броим ги за контузените птици,

които ще лекува само времето... 

Тогава кой остава да успее 

Вселената да движи с антилогика? 

Статуквото клишета да не вее, 

на учили житейска педагогика. 

Дано да не забрави този свят, 

че още съществуват обичливите, 

и ако злите духове заспят, 

по-рано ще се будят и щастливите... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

31.03.2024

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...