Когато щастието е заспало зимен сън

19 mar 2008, 11:29

Poesía

1133 0 5

Сънят когато сън не е, а спомен,

а щастието вече щастие не е,

дали ще мога някога да си ги върна,

дали да се опитвам аз въобще?

Дали изобщо има смисъл

да търся в тебе онова,

което някой в книги бе описал

и име бе му дал - да търся любовта.

Дали отново в теб ще я открия,

дали остана нещо там

или окончателно си я отписал,

без и сам дори да си разбрал?

...........................................

Сънят когато сън не е, а спомен,

а щастието е заспало зимен сън,

не губя вяра във живота -

все пак и друга обич чака някъде навън!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

EMPEROR (Валентин Илиев)

2008-03-21T11:10:41+02:00

Така и трябва.
feia (Вилдан Сефер)

2008-03-19T20:42:39+02:00

Поздравления за оптимизма!
fraulia (Васка Мадарова)

2008-03-19T18:14:17+02:00

''...не губя вяра във живота -
все пак и друга обич чака някъде навън!''

Много си права, мила!Със сигурност те чака една голяма разтърсваща любов...някъде тамПрегръдки!Чудесно стихче!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-03-19T14:37:14+02:00

Чудесно стихотворение!
Красиво и оптимистично!
с обич, Наталия.
lips_of_angels (Ем)

2008-03-19T11:42:46+02:00

Браво,миличка!Така е!хареса ми много-харесва ми да те чета!Поздрав!