19.03.2008 г., 11:29

Когато щастието е заспало зимен сън

1.5K 0 5

Сънят когато сън не е, а спомен,

а щастието вече щастие не е,

дали ще мога някога да си ги върна,

дали да се опитвам аз въобще?

Дали изобщо има смисъл

да търся в тебе онова,

което някой в книги бе описал

и име бе му дал - да търся любовта.

Дали отново в  теб ще я открия,

дали остана нещо там

или окончателно си я отписал,

без и сам дори да си разбрал?

........................................... 

Сънят когато сън не е, а спомен,

а щастието е заспало зимен сън,

не губя вяра във живота -

все пак и друга обич чака някъде навън!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така и трябва.
  • Поздравления за оптимизма!
  • ''...не губя вяра във живота -
    все пак и друга обич чака някъде навън!''

    Много си права, мила!Със сигурност те чака една голяма разтърсваща любов...някъде тамПрегръдки!Чудесно стихче!
  • Чудесно стихотворение!
    Красиво и оптимистично!
    с обич, Наталия.
  • Браво,миличка!Така е!хареса ми много-харесва ми да те чета!Поздрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...