Когато щастието е заспало зимен сън
Сънят когато сън не е, а спомен,
а щастието вече щастие не е,
дали ще мога някога да си ги върна,
дали да се опитвам аз въобще?
Дали изобщо има смисъл
да търся в тебе онова,
което някой в книги бе описал
и име бе му дал - да търся любовта.
Дали отново в теб ще я открия,
дали остана нещо там
или окончателно си я отписал,
без и сам дори да си разбрал?
...........................................
Сънят когато сън не е, а спомен,
а щастието е заспало зимен сън,
не губя вяра във живота -
все пак и друга обич чака някъде навън!
© Наталия All rights reserved.
Прегръдки!Чудесно стихче!
