29 jul 2020, 1:15

Когато ще е късно...

965 4 2

Омръзна ми да пиша за мълчание.

И думите накрая онемяха.

Ще свикнеш. Не е болка за страдание.

Болеше ме, когато ти крещях...

Мълчи ми се. Защото ще ругая.

От мъката на тежкия си гняв,

за сетен път, че няма да познае -

душата ми, смирения си бряг...

Недей унива, пак ще проговоря!

Когато със свещта ще ме потърсиш. 

Тогава ще поискаш да си моя. 

Ала ръцете ти без мен ще се прекръстят... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...