Когато ще е късно...

29 jul 2020, 1:15

Poesía » De amor

784 4 2

Омръзна ми да пиша за мълчание.

И думите накрая онемяха.

Ще свикнеш. Не е болка за страдание.

Болеше ме, когато ти крещях...

Мълчи ми се. Защото ще ругая.

От мъката на тежкия си гняв,

за сетен път, че няма да познае -

душата ми, смирения си бряг...

Недей унива, пак ще проговоря!

Когато със свещта ще ме потърсиш.

Тогава ще поискаш да си моя.

Ала ръцете ти без мен ще се прекръстят...

Стихопат.

Danny Diester

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

amethyst (Калин Пантов)

2021-02-17T23:13:23+02:00

"И думите накрая онемяха..."
ИнаКалина

2020-07-29T03:37:56+03:00

Вярно, че ще е късно..