Когато ще е късно...

Jul 29, 2020, 1:15 AM

Poetry » Love

779 4 2

Омръзна ми да пиша за мълчание.

И думите накрая онемяха.

Ще свикнеш. Не е болка за страдание.

Болеше ме, когато ти крещях...

Мълчи ми се. Защото ще ругая.

От мъката на тежкия си гняв,

за сетен път, че няма да познае -

душата ми, смирения си бряг...

Недей унива, пак ще проговоря!

Когато със свещта ще ме потърсиш.

Тогава ще поискаш да си моя.

Ала ръцете ти без мен ще се прекръстят...

Стихопат.

Danny Diester

Please sign in with your account so you can comment and vote.

amethyst (Калин Пантов)

2021-02-17T23:13:23+02:00

"И думите накрая онемяха..."
ИнаКалина

2020-07-29T03:37:56+03:00

Вярно, че ще е късно..