diesto (Данаил Антонов)
127 1K

29 июл. 2020 г., 01:15

Когато ще е късно...

Поэзия » Любовная

965 4 2

Омръзна ми да пиша за мълчание.

И думите накрая онемяха.

Ще свикнеш. Не е болка за страдание.

Болеше ме, когато ти крещях...

Мълчи ми се. Защото ще ругая.

От мъката на тежкия си гняв,

за сетен път, че няма да познае -

душата ми, смирения си бряг...

Недей унива, пак ще проговоря!

Когато със свещта ще ме потърсиш.

Тогава ще поискаш да си моя.

Ала ръцете ти без мен ще се прекръстят...

Стихопат.

Danny Diester

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0