22 jul 2017, 8:39  

Когато си далече от дома 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
1162 0 1

Когато си далече от дома

и друг е аромата

на вятъра в косите на жените...

и липсват слънчогледовите ниви

в безкрайност пръснати под синьото небе

оставаш само ти

и дарбата, която носиш.

 

И стиснал шепа пръст от родната земя,

толкоз малка, ала толкова безкрайна...

посееш ли във нея с грижа и талант

мъничкото зрънце на успеха,

ще израсте от него истинска гора

и в нея славеите сладкогласни

гнездата си със удоволствие ще вият.

© Ангел Милев Todos los derechos reservados

Посветено на всички Българи в други държави.

А също така на емигрантите в собствената им страна - България.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??