4 sept 2011, 23:14

"Когато си на Дъното..."

  Poesía » Otra
1.2K 0 23

Когато си паднал на Дъното

с прекършени мисли-крила

и вярата се е стъмнила,

и няма надежда-звезда…

 

Когато са те притиснали

неканени, тежки вини,

а радостта недоразлистена

в калта на тъгата лежи…

 

Тогава – не се озлобявай,

а болката целуни.

Не бързай да се изправяш

и, ако можеш, прости!

 

С търпение смажи крилата,

за раните благодари!

Във Дъното пак се огледай

и бавно и смело стани!



http://www.youtube.com/watch?v=ZehpYBkO0dI

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Стойнева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...