Когато си паднал на Дъното
с прекършени мисли-крила
и вярата се е стъмнила,
и няма надежда-звезда…
Когато са те притиснали
неканени, тежки вини,
а радостта недоразлистена
в калта на тъгата лежи…
Тогава – не се озлобявай,
а болката целуни.
Не бързай да се изправяш
и, ако можеш, прости!
С търпение смажи крилата,
за раните благодари!
Във Дъното пак се огледай
и бавно и смело стани!
http://www.youtube.com/watch?v=ZehpYBkO0dI
© Веселка Стойнева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
