dolly (Доли)
583 5254
11 jun 2007, 9:17

Когато си отиде любовта 

  Poesía
681 0 20

Когато си отиде любовта


Когато си отиде любовта,
немирни пръсти търсят старо злато,
откриват тенекиени сърца,
но не признават, че са вече в блато,
в което тъне непростима жал,
размити чувства, тъмни ореоли,
оставили един разбит бокал,
една надежда боса във окови.


Когато си отиде любовта,
немеят скръбно звънките цимбали,
доскоро тръпнели от „не” и „ да”...
Тогава черно вино облаците пали,
тогава си осъмнал прилеп стар,
обесен в тъмна пещера, печален,
тогава си безумен стих, и сплав
от сухи сълзи и от стон неравен.


Когато си отиде любовта,
по-празен си от стар хамбар
и по самотен си от дива пустош,
в която само вятър недоспал
прехвърля сива прах и гони бурени.
Пиявица загнездва се в сърцето
и все не вярваш, че си се изгубил,
когато си отиде любовта...


И се надяваш с тръпнещи ръце
парченце по парченце да я свържеш,
но не е вярно, не се връща любовта,
когато тя с години си е тръгвала...
Тогава скрий в ръкава си сълза,
с въдишка тежка прогони мъглите
и посегни към новата врата,
която се отваря, и не питай...


И прогледни, и по-добър стани,
недей да пъдиш идващото време,
защото няма лоши и вини,
задънен проход под нозете дреме.
Тогава следвай дясната страна,
а там от лабиринта има изход,
дори и избор има, любовта
отново чака нейде, до поискване...


(По заглавието на http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=56020, с благодарност за размислите, които поражда фотографията.)

© Доли Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Светла, Гергана, много се радвам, че ви е харесало. Благодаря ви
  • Когато си отиде любовта...
    ... тогава си безумен стих, и сплав
    от сухи сълзи и от стон неравен...
    ... и посегни към новата врата,
    която се отваря, и не питай...
    * * *
    Чудесна си! Искрени поздрави за прекрасното стихотворение!
  • Очарована съм от таланта ти!!!
  • Много, много ви благодаря
  • "И се надяваш с тръпнещи ръце
    парченце по парченце да я свържеш,
    но не е вярно, не се връща любовта,
    когато тя с години си е тръгвала... "


    Много истини има в този стих!
    Толкова добре си описала чувството, когато любовта си отива!!
    Прекрасна си, Доли!!!
  • И на мен много ми хареса !
    Силен стих !

  • Чудесен стих,мила!
    Поздрав!
  • Много ми хареса този стих Доли!!!
    Почувствах го сякаш е писан за мен!
    А финалът е мъдър и приказен!
    Поздравления!
  • Обичащо, завладяващо, Доли!Защото има избор!
  • И аз ти благодаря! Усмивки...
  • Дари, Яна, Гери, радват ме думите и вниманието ви Прегръдки!
  • Болезнено реален стих...
  • ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ,ДОЛИ.НЕВЕРОЯТЕН СТИХ
  • Благодаря ви много за хубавите думи
  • Тогава следвай дясната страна,
    а там от лабиринта има изход,
    дори и избор има, любовта
    отново чака нейде, до поискване...
    Прекрасен стих! Много мъдър. Прегръщам те, Доли!
  • За пореден път ти казвам, че си разкошна, Доли!!!
  • Хубаво е Доли!Поздрав!
  • Прекрасен стих, Доли!!! Поздрави!!!
  • Браво!!
  • Прекрасно! Поздравления за стиха и за оптимистичния завършек!
Propuestas
: ??:??