усмивчицата (Силвия Спасова)
38 96
21 sept 2006, 12:03

Когато си отива любовта 

  Poesía
1023 0 4
Аз помня всяка наша среща
и пълните със страст очи,
а в тез очи от толкова нещастие,
проблясваха по две сълзи.

За мене ти едва ли ще си спомниш,
след дългите години самота,
когато всичко в нас ще опустее,
когато ще е мъртва любовта.

През таз година толкова загубих,
защото вярвах в любовта,
от теб аз нищо неполучих,
но и ти от мене нищичко не взе!

И най-накрая ще ти го призная,
на всяко нещо все му идва края,
а мен не ме боли сега,
че бавно си отива любовта!

© Силвия Спасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Твори, Силвия, твори! То старите хора казват, че "Старата любов и старото вино опиват по неземен начин и винаги си спомняш за тях!"
  • ЧАР,мерси за оценката!А на въпроса ти немога да отговоря-това е стара любов,стари чувства,а от там и стара лирика!
  • Има нещо много интересно в този стих...някак се лута мисълта между нещата,в едно пространство на нелюбов...
    Поздрав!
  • ами значи всичко сте си казали, значи за теб това е приключила кауза, защо твориш лирика тогава по тази тема ?....и то хубава лирика
Propuestas
: ??:??