Когато си отива любовта
Аз помня всяка наша среща
и пълните със страст очи,
а в тез очи от толкова нещастие,
проблясваха по две сълзи.
За мене ти едва ли ще си спомниш,
след дългите години самота,
когато всичко в нас ще опустее,
когато ще е мъртва любовта.
През таз година толкова загубих,
защото вярвах в любовта,
от теб аз нищо неполучих,
но и ти от мене нищичко не взе!
И най-накрая ще ти го призная,
на всяко нещо все му идва края,
а мен не ме боли сега,
че бавно си отива любовта!
и пълните със страст очи,
а в тез очи от толкова нещастие,
проблясваха по две сълзи.
За мене ти едва ли ще си спомниш,
след дългите години самота,
когато всичко в нас ще опустее,
когато ще е мъртва любовта.
През таз година толкова загубих,
защото вярвах в любовта,
от теб аз нищо неполучих,
но и ти от мене нищичко не взе!
И най-накрая ще ти го призная,
на всяко нещо все му идва края,
а мен не ме боли сега,
че бавно си отива любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Спасова Всички права запазени
