25 ago 2013, 18:37  

Когато си отива любовта 

  Poesía » Otra
1111 0 14

Не вярвам вече в простите неща,
а сложните така и не научих,
но знам, че си отива любовта,
когато нищичко не ни се случва.

Когато сме затворени във лед
и мръзнем като две череши,
когато сякаш не живея с теб,
а разстоянието въобще не пречи.

Когато със наведени глави 
се лутаме в съня си недоволни,
заспиваме във нощите сами,
за да превърнем самотата в спомен.

Сега сме двама за последен път,
и за последен път с еднакво име.
Виж, разпилява се край нас светът,
забравил даже, че ни има...

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??