Когато си отива любовта
Не вярвам вече в простите неща,
а сложните така и не научих,
но знам, че си отива любовта,
когато нищичко не ни се случва.
Когато сме затворени във лед
и мръзнем като две череши,
когато сякаш не живея с теб,
а разстоянието въобще не пречи.
Когато със наведени глави
се лутаме в съня си недоволни,
заспиваме във нощите сами,
за да превърнем самотата в спомен.
Сега сме двама за последен път,
и за последен път с еднакво име.
Виж, разпилява се край нас светът,
забравил даже, че ни има...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Цанов Всички права запазени
