6 ago 2006, 10:56

Когато си отрежа главата :)

  Poesía
862 0 2
...

Когато си отрежа главата –
и повече не чувам вятъра,
когато силата ми се окаже –
само мост над реката –
а не дъга,
както съм смятала.

Когато настроенията станат
прекалено объркани,
и което не съм предприела:
ме притисне жестоко,
когато да стрелям
срещу нечестното и сбърканото
ми омръзне много,

когато,
свикнала на силни вълни,
от скука припадна –
и започнатото,
отворено още,
се затвори бавно, бавно...

Когато не ми простят околните,
че всичко съм искала,
и ми повтарят по-дълго,
че прекалено много съм имала,
и това стане вярно.

Когато разбера, че за всяко
смело начало –
и за всеки щастлив край –
за всяка измислица,
са падали от небето звезди,
но истински –
и всичко в мен се завърти.

Когато при неизбежния сблъсък
със онова, което отричам –
откажа повече да затварям очите си
както е красиво и прилично.
...
Не ми прощавайте тогава,
не ме разбирайте тогава,
не ме интересува и ме интересува –
по равно е,
защото всеки казва това,
което желае,
а само аз не мога...
да се оправдая.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...